Наши ученички спечелиха две от 10-те награди на Национален доверителен Екофонд. Те участваха в литературния конкурс на името на Мими Праматарова на тема „На другия ден след Covid19- какво ще е новото „нормално“ в поведението ни към околната среда“.
На 3.VII- официално награждаване онлайн
Днешното утре
Когато ти казвах не късай цветята, ти не ме чу.
Когато те молех не пилей водата, за мен ти бе глух.
Когато говорех, ти отсреща мълча,
а сега се питаш как и кога ще завърши това.
Сега си затворен със мислите свои,
вървиш по пътеките, правиш завои,
но от гузната съвест спасение няма,
а може би има и се казва промяна.
Утре, утре друго ще бъде, казваш ми ти,
но се самозалъгваш и много личи.
Лъжовни обещания, дадени зад тая маска,
не те покриват със защитна или предпазна окраска.
Не твоите празни декларации са нужни знай,
а на тази безотговорност да се сложи край.
Утре стана днес и настъпи времето на един нов прогрес.
Днес носиш не защитно, а нормално облекло.
Забравяш за колата, караш колело.
Боклукът си на пътя не изхвърляш веч,
прекратява се и тая безогледна сеч.
На дървото гледаш като на познайник стар,
а не като на материал за навеса на някой твой другар.
Вече не оставяш ей така водата да тече,
ти си отговорен и дългът към природата натам те влече- към промяна.
Замяна на твоите навици стари,
подмяна с по-нови, които сега са за тебе закони.
Вчера ти бе за проблема слепец.
Вирусът появи се, премина и те превърна в мъдрец.
Очите ти отвори за безброй заблуди,
ама пък тая карантина ни направи луди.
Луди, но готови за една нова борба,
борба за промяна в името на нашата Земя.
Една ни е тя и едни сме ѝ ние,
нека я пазим, бива ли детето свойта майка да убие?
Г. Ф.- 11а
В ТЪРСЕНЕ НА СВЕТЛИНА
Задух. Повишена температура. Болка. Последни глътки кислород….едно…студ…две…тъмнина…три..тишина…четири….смърт.
COVID-19 – темата на деня, месеца, годината и началото на новото десетилетие. COVID-19 – убиецът, погубил над 195,925 души и заразил повече от 1,836,092 хора. COVID-19 – унищожителят на човечеството и лекът на Земята.
Никой не беше подготвен за нещата, които се случиха. Новооткритият вирус успя да проникне бързо и безпощадно сред населенито, като започна малко, по малко да унищова всичко – здравето, спокойствието, свободата, икономиката. Всичко.
Останахме вкъщи и помислихме. Помислихме за нас, за близките и приятелите си, за живота, който водим и този, който бихме искали. Прогледнахме. Осъзнахме, че не сме центърът на вселената. Наблюдавахме. Въздухът се прочисти,водите се успокоиха и изпълниха отново с живот.
Планетата процъфтя, а населението намаля.
Но какво ще се случи утре, когато излезем навън? Когато целият стрес от ежедневието ни ни връхлети отново? Хората обичат да дават обещания. Обичат да мислят положително, затваряйки очите си за фактите само и само за да избегнат истината. Винаги е по-лесно да бягаш. Ала колкото и да бягаме, реалността рано или късно ни настига и ако не сме подготвени, ни помита със себе си.
Глобалното затопляне – проблем, който възниква още през 1950 г. и продължава да съществува до днес. Причина: човекът и неговата дейност. Последствия: повишаване на температурата, топене на ледниците, промени в количеството и разпределението на валежите.
В края на лятото на 2019 г. до всички достигна тревожната новина, че ледниците се топят с 18 % по-бързо, отколкото е изчислено през 2013 г.. Причина : човекът и неговата дейност. Последствия: наводнения, покачване температурата на океаните, намаляване на питейната вода.
В началото на 2020 г. белите дробове на света, произвеждащи една пета от глобалното количество кислород, пламнаха. Пожарите в Амазония продължиха повече от седмица, обхванатата площ беше с размери, видими дори от Космоса. Хиляди дървета и животински видове загинаха. Причина: човекът и неговата дейност. Последствия: повишение на количеството вредни газове в атмосферата.
Питате ме: какво ще се случи утре? И какво очаквате да ви кажа? Че всичко ще бъде наред? Че хората, останали без средства, чрез които да изхранват семействата си, няма отново да се качат в личния си автомобил в търсене на работа? Корабите няма отново да странстват из водите на световния океан? Самолетите ще останат затворени завинаги на летищата? Правителствата няма да направят всичко възможно, за да възродят бурната си икономика? Ще спрем да извличаме полезни изкопаеми от земните недра? Искате да ви кажа, че на хората ще започне да им пука за природата? Че ще разберат, че има по-важни неща от парите? И аз искам да го кажа…..но не мога.
Давайте! Наречете ме песимист. Сключете вежди, набръчкайте чело, извъртете очи, изпуфтете. Захвърлете това есе. Аз няма да подсладя истината, а ще представя реалността такава, каквато е. Вие изберете дали искате да я чуете сега или ще изчакате по-късно тя да ви помете с цялата си мощ.
С какво коронавирусът е по-различна беда от изброените по-горе? С това, че този път не планета, а ние страдаме. Да, прави сте, ще намерим лек. Коронавирусът ще отмине и всички ние ще се върнем към старото си ежедневие. Ще се събудим, ще си вземем едно пластмасово шише с вода, ще се качим в автомобила си и гледайки сърдито ще отидем на работа, където ще дращим със зъби и нокти за повишение, а може да оближем и тук-там някоя подметка, но какво толкова, нали ще си тръгнем с едни пари повече. Докато похапваме обяда си, поместен в малка пластмасова кутийка, и побоцваме парчетата храна с пластмасовата си вилица за еднократна употреба, телефонът ни ще зазвъни. Ще завъртим очи и тежка въздишка ще се изтръгне от устните ни. „ Мама…иска да се видим. Уфф, тя не знае ли, че нямам време. Нали се видяхме вчера, кво ще се гледаме пак?“. Работният ден ще свърши, отново ще се качим в колата си, ще подминем пазара, където възрастните жени продават продукцията си, ще напазаруваме от големия хипермаркет, ще се приберем у дома, ще заровим носове в социалните мрежи, но „семейно“, разбира се, и ще заспим. Така и утре. И в други ден. И всеки следващ ден…..докато не започнем да се задушаваме отново.
Какво направихме, след като разбрахме за глобалното затопляне? А за топенето на ледниците? Ами за пламналата Австралия? Променихме ли отношението си към природа? Не. Публикувахме сърцераздирателни постове в социалните мрежи, споделяхме клипове, рисувахме постери, призовавахме хората да се замислят. Всичко това в рамките на седмица. След това нещата утихнаха и ние продължихме постараму, сякаш нищо не се е случило.
Ето ви болезнената истина : едно общество, основано на безразличието, егоизма и парите, не може да бъде прогресивно. То не дава, а взема. Не създава, а унищожава.
Като малка вярвах, че хората са добри създания, дошли на Земята, за да я направят по-добро място. Сега обачех осъзнах, че ние сме точно обратното. Ние сме вирус. Вирус, който паразитира планетата прекалено дълго. Вирус, който я унищожава бавно и мъчително. Отровихме я. Задушихме я. Тя не издържа, прегря. Малко я делеше от смъртта…….
Тогава се появи COVID-19, който успя бързо и безпощадно да ни обгради и задуши. Част от нас загинаха…а останалите бяхме залостени по домовете си или по-точно – „обезвредени“. Не се чудете как и защо е възникнал. COVID-19 е просто една защитна реакция на един прекалено изтощен организъм.
Ние ще се оправим. Нашите лекари ще намерят лек. Но планетата Земя си няма лечители…Тя има само нас.
В този повратен за човечеството момент всеки от нас трябва да направи своя избор какъв да бъде – вирус или лечител. Всеки от нас трябва да избере какво иска да остави на децата си.
Страх ме е, няма да лъжа. Страх ме е, защото с всеки изминал ден тъмнината ме поглъща, сърцето ми изстива, а пламъчето в очите ми угасва. Губя надеждата си!
Моля ви! Помогнете ми! Бъдете моята светлина! Нека направим правилния избор.
И. С. 9г